Театър на сенките
Помня като дете на село – нямаше вечер много забавления. Залезе ли слънцето и утихне животът навън, вкъщи слушахме радио и баба пускаше само новините колкото да чуе времето. Това беше. Преди сън четях малко на мъждивата светлина на нощната лампа, но баба понякога ми казваше: “Остави тая книга, ще се изкьоравиш, дай да правим…